Гръцката ела е разпространена в планините на Гърция и Южна Македония, като на север достига до Охридското езеро. В сравнение с обикновената ела е по-топлолюбива и по-сухоустойчива. Расте и на варовити почви. Страда от късните пролетни застудявания. Средно студоустойчив вид. Не понася засенчване. Подходяща е за отглеждане в районите с пo-сухи почви. Може да се използва за единични и групови насаждения в парковете и лесопарковете. Цени се за плътната и ниско разположена корона, за по-малката й взискателност към почвените условия и за сравнително високата й устойчивост на замърсяването на въздуха.