Обикновената ела (Abies alba) представлява вечнозелено, иглолистно дърво. Принадлежи към семейство Борови (Pinaceae). Заедно със смърча са най-популярните дървета, които се украсяват като коледни елхи. Вирее на места, където въздухът е чист. Може би това е една от причините, поради която достига възраст от 300 години. 

Устройство на обикновена ела
Обикновената ела израства на височина до около 65 метра. Има силна коренова система. Формата на короната й е цилиндрична, като клоните се разполагат странично водоравно. Младите клончета са покрити с къси власинки, оцветени в светло кафяво. Тези, които са в основата на ствола й умират рано. При младите дървета кората е гладка, със светло сив цвят. С напредване на възрастта на дърветата тя се напуква и придобива тъмно сив до червено-кафяв цвят.
Игличките са дълги от 2 до 3 см, със заострени върхове и две сребристи линии по долната им повърхност. Разположени са по клоните в два реда, под формата на гребен. Тези, които са по най-ниските клони имат стърчащ нагоре растеж. Игличките имат живот от 8 до 11 години.
Плодовете на бялата ела са разделени по клоните на съдържащи мъжки плодни органи или така наречените реси и женски плодни органи – познатите ни шишарки. Ресите се развиват в пазвите на листата и имат дължина около 1 см. Шишарките имат цилиндрична форма, дължина от 10 до 16-18 см и диаметър около 3-5 см. Узрели, те имат изправен растеж по клонките, като започват да се разпадат люспа по люспа. Накрая на тяхно място остават само шиповидни израстъци.
Семената са с конична форма, оцветени в светло кафяво, притежаващи почти три пъти по-голямо от самите тях ръждиво-червено крилце. Цъфтежът на дървото е през пролетта, узряването на семената през есента, а цялото то излъчва приятна миризма.
Разпространение на бяла ела
Бялата ела се среща по планински и по-рядко равнинни части на северното полукълбо. У нас расте в Рила, Родопи, Пирин, Стара планина и др. Вирее на надморска височина от 300 до 1800 метра.